Класификация на богатите на цинк дрожди

Добавките с цинк са преминали през четири етапа. Първото поколение цинкови добавки, които се появиха за първи път, бяха неорганични соли като цинков сулфат и цинков хлорид. Той има проста структура, ниска цена и умерен прием на добавки може да премахне симптомите, причинени от дефицит на цинк. Вторият етап включва множество органични добавки с цинк, като цинков глюконат, цинков глициризинат, цинков цитрат, цинков лактат и т.н. Третият етап е аминокиселинното хелиране на цинка.
Неорганичен цинк
Включително цинков сулфат, цинков оксид, цинков карбонат, цинков сулфид и др. Типичният представител на неорганичния цинк е цинковият сулфат, който има проста структура и ниска цена. Умерената добавка може да премахне симптомите, причинени от дефицит на цинк. Според китайската фармакопея степента на усвояване от човешкото тяло е само 7%. Поради реакцията си със стомашната киселина, произведеният цинков хлорид е силно токсичен корозивен агент, което води до значителни нежелани реакции. Честите стомашно-чревни реакции включват намален апетит, гадене, повръщане, коремна болка, диария и т.н., които лесно могат да причинят отравяне с цинк.
Недостатъци на неорганичния цинк: a. Цинкът съществува като неорганичен йон и трудно се усвоява от човешкото тяло при антагонистични ефекти; b. Лесни за образуване на неразтворими вещества с въглена киселина и фитинова киселина в растенията, засягащи усвояването; c. В неутралната среда на червата неорганичните цинкови соли са склонни към хидролиза; d. Има стимулиращ ефект върху стомашно-чревния тракт и може да причини диария.
Органичен синтез на цинк
Включително цинков глюконат, цинков оксалат, цинков цитрат, цинков лактат, цинков глициризинат и др., това е най-ранният разработен вид органичен цинк. В сравнение с неорганичния цинк, най-важната му характеристика е, че неговият стимулиращ ефект върху стомашно-чревния тракт е значително намален и неговата орална абсорбция и степен на използване са подобрени в сравнение с неполярния цинк.
Цинковата глициризинова киселина в органичния цинк е продукт от комбинацията от глициризинова киселина, извлечена от растението женско биле и цинк. Той освобождава глициризинова киселина и цинкови йони в тялото и се използва като орално лекарство против язва. Въпреки това, поради високата цена, широкото му приложение е ограничено. Цинковият глюконат има високо съдържание и добра абсорбция, но дразни стомашно-чревния тракт. Пероралното приложение може да причини леко гадене, повръщане, запек и известна степен на дразнене на стомашната лигавица. Няма значителна разлика в максималната пикова концентрация на лекарството и бионаличността между цинковия сулфат и цинковия глюконат [1], консумирани от населението, но цинковият глюконат се абсорбира по-бързо, поддържа по-голяма продължителност и има по-висока максимална пикова лекарствена концентрация и бионаличност в сравнение с цинковия сулфат. 2.5-3.0 kg здрави зайци са приемани перорално с 20 mg/kg цинков сулфат и цинков глюконат, като последният има бионаличност, еквивалентна на четири пъти по-висока от тази на цинковия сулфат [2]. Цинковият лактат е сол на органична киселина, която се използва орално за лечение на епилепсия. Има висока степен на усвояване и не се влияе от фитиновата киселина и фитатните соли. Според доклади [3] бионаличността на цинковия лактат при опитни плъхове е приблизително 1.3-1.5 пъти по-голяма от тази на цинковия глюконат. Sun Guoping изследва фармакокинетиката на пероралните таблетки цинков глюконат при пациенти с рак и установи, че той има характеристиките на бърза абсорбция, висока пикова концентрация и бързо елиминиране [4].
Въпреки че този тип продукт е подобрил недостатъците на първото поколение цинкови соли, той все още има антагонистичен ефект и ниска степен на усвояване. Според китайския речник на Materia Medica, приемането на органичен цинк все още "често води до симптоми на стомашно-чревно дразнене като стомашен дискомфорт, гадене и повръщане" и "продължителната употреба може да причини нежелани реакции като отделяне на калий и натрий, лек оток". Има също така литературни съобщения, че неговата бионаличност е относително ниска, само около 14%. Хората провеждат допълнителни изследвания и подобряване на неговата бионаличност, токсични странични ефекти, усвояване и метаболитни механизми.
Аминокиселинна комплексна форма
Аминокиселинните комплекси са разработени за първи път от американската биологична лаборатория "Aibiwang". В началото на 80-те години е продаден в Китай и сега се произвежда в Китай. Първо, протеиновото желязо е синтезирано от животински растителни протеини и железни елементи и след постигане на добри резултати е насърчавано и разработено за образуване на цинкови аминокиселинни комплекси. Този комплекс се формира от комбинацията на аминокиселини и метални елементи като цинк при определени условия на процеса.
Аминокиселината цинк има фундаментални разлики в химията и биохимията в сравнение с неорганичния цинк. Металните елементи в неорганичните соли, като цинков сулфат, навлизат в червата в йонно състояние и реагират с други елементи поради pH и фактори на околната среда, превръщайки се в неразтворими вещества, които са трудни за смилане и абсорбиране. Аминокиселината цинк се образува от карбоксилната група в аминокиселините и цинковите елементи за образуване на соли. В същото време азотният атом на аминогрупата в аминокиселините има несподелена електронна двойка, която може да образува структурно стабилен шестчленен пръстенен комплекс с цинк чрез координационни връзки, като по този начин има добра химическа стабилност. В допълнение, аминокиселината цинк се усвоява и използва лесно от човешкото тяло поради своя неутрален вътремолекулен заряд, добра разтворимост в pH средата на тялото и лесно освобождаване на метални йони. Химическата стабилност на този комплекс е умерена и аминокиселините имат защитен ефект върху металните йони, което може да попречи на цинка да се превърне в неразтворими съединения в червата или да бъде адсорбиран върху неразтворими колоиди, които възпрепятстват абсорбцията на елемента, като по този начин улесняват абсорбцията от тялото. Неорганичният цинк изисква молекули-носители да капсулират метални йони и да образуват органичен липидноразтворим комплекс извън клетъчната мембрана, за да позволят на йоните да преминат през клетъчната мембрана. Напротив, след като попаднат в тялото, цинковите аминокиселинни комплекси могат директно да транспортират цинка до специфични тъкани и ензимни системи според различните пропорции и количества на определени аминокиселини, необходими на различните тъкани и ензимни системи. Цинкът се освобождава чрез действието на ензими и тъкани, за да отговори на нуждите на тялото. Това елиминира необходимостта от състояние на растеж, необходимо за неорганичния цинк, като по този начин подобрява ефективността на използване на комплекса.
В обобщение, усвояването и метаболизмът на цинковите аминокиселинни комплекси в тялото са различни от неорганичния цинк и някои цинкови аминокиселинни комплекси могат да стимулират определени биологични процеси. Проучването върху пероралното приложение на цинков лизин и цинков сулфат при кучета установи, че бионаличността на цинковия лизин е значително по-висока от тази на цинковия сулфат [5].
Въпреки че аминокиселината цинк има добра химическа стабилност, добра разтворимост в рН средата на тялото и лесно се абсорбира и използва от човешкото тяло, експериментални изследвания върху животни са установили, че [6]: когато съдържанието на калций, фитинова киселина и целулозата е ниска, степента на използване на аминокиселинен комплекс цинк не е по-добра от тази на неорганичния цинк. Когато съдържанието на цинков антагонист в диетата е високо, аминокиселинният комплекс цинк предотвратява превръщането на цинка в неразтворими съединения в стомашно-чревния тракт или директното му абсорбиране от разтворени колоиди, които възпрепятстват усвояването, като по този начин го прави високо биологично ефективен. С други думи, неговата бионаличност само подобрява някои от въздействащите фактори на неорганичния цинк, без реално да увеличава степента му на усвояване от човека.